Направо към съдържанието

Франческо Фердинандо д'Авалос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франческо Фердинандо д'Авалос
вицекрал на Сицилия
Управление1568 – 1571
Лични данни
Роден
1530 г.
Починал
1571 г. (41 г.)
Други титлигубернатор на Хецогство Милано
Семейство
Династияд'Авалос
БащаАлфонсо д’Авалос
МайкаМария д’Арагона
БракИзабела Гонзага
ПотомциАлфонсо Феличе д’Авалос д'Аквино д'Арагона, Томасо д'Авалос д'Аквино д'Арагона
Герб
Франческо Фердинандо д'Авалос в Общомедия
Гербът на фамилията д’Авалос

Франческо Фердинандо д'Авалос (на италиански: Francesco Fernando d’Avalos d’Aquino d’Aragona; Ferrante Francesco d’Avalos d’Aquino d’Aragona; * август 1530 в Иския; † 31 юли 1571 в Палермо) е губернатор на Хецогство Милано (1560 – 1563) и вицекрал на Сицилия (1568 – 1571). Той е от италианската фамиллия д'Авалос, дошла от Испания.

Той е син на Алфонсо д’Авалос (1502 – 1546), 3. маркиз дел Васто, 3. маркиз ди Пескара, Гранде на Испания, и съпругата му Мария д’Арагона (1503 – 1568), дъщеря на Фердинандо д’Арагона († 1542), дука ди Монталто, който е извънбрачен син на крал Фердинанд I от Неапол (упр. 1458 – 1494).

Франческо Фердинандо е принц Франкавила, принц ди Монтесарчио, 4. маркиз на Васто, 4. маркиз на Пескара, граф на Монтеодорисио, Гранд на Испания, кралски оберсткемерер на Неапол и рицар на ордена на златното руно.

Той е доверено лице на испанския крал Филип II, който го номинира за свой представител при църковния събор в Тренто (1545 – 1563). От 1560 до 1563 г. Франческо Фердинандо е губернатор на Херцогство Милано. Баща му има същата служба още от 1536 до 1546 г. На 11 април 1568 г. той е номиниран за вицекрал на Сицилия след Карло де Арагон. Франческо Фердинандо е на тази служба до смъртта си през 1571 г.

Франческо Фердинандо д'Авалос се жени през декември 1554 г. за Изабела Гонзага от Херцогство Мантуа и Маркграфство Монферат (1537 – 1579), дъщеря на херцог Федерико II Гонзага (1500 – 1540) и Маргарита Палеологина (1510 – 1556). Тя е от последната византийска императорска фамилия Палеолози. [1] Те имат две деца:

  • Charles Oman: A History of the Art of War in the Sixteenth Century. Methuen & Co, London 1937.
  • Gran Enciclopedia de España. (1991), Band 3, S. 1,109 f. ISBN 84-87544-01-0.
  • Genealogisches Handbuch der fürstlichen Häuser. Band XV. S. 538 f.
  • Europäische Stammtafeln, Neue Folge Band II T. 185; A.Stargardt 1984 (Palaiologos – Montferrat)
  1. Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz